Нова загадка
В духа на играта, която пусна Куини в "Образование", пускам този стих.
Писан е от жена, чиято поезия много харесвам.
Естествено, известна поетеса е, дори в по - широк кръг читатели.
И така: коя е тя?
Нищо ново
Поезията е храна за бедни.
Богатите вечерят в ресторанти.
Последните отново са последни
и влачат Росинант - дръглива кранта...
Похапват стих и сол, вместо погача,
а ситите им пляскат умилени.
Дали палачът може да заплаче
на залеза пред срязаните вени?
Поезията е подслон за силни.
Слабаците се крият зад юмруци.
Разбират ли пороите обилни
разхлипания говор на капчуците?
Опитва се да подражава танца
на птиците - пернато ято ноти,
на пук грухти и лази Санчо Панса...
А Дон Кихот в небето се кикоти!
Поезия
· 21.03.2008
· pestizid
Иначе - много хубав и силен стих. :)
ако това може да помогне \ не, че на мен щеше\.
Наистина има нещо наподобяващо обаче...
Благодаря ти, все пак за коментара.
Мога и аз да измисля награда!:)
Авторката се казва Мая Дългъчева и съм голям фен на
цялото й творчество.
МОЛЕБЕН
Боже,
не бъди вече толкова щедър!
Аз помолих за дъжд,
а ме смазват гърмящи порои…
Толкоз струи изля, че небето остана две педи,
а земята, прогизнала, хлъзгаво
влачи завои…
Проумях - и дъждът без юзди
оставя пустиня,
животворната капка
е и капката, дето убива…
Миг ли, век ли живях
като в разказ на Маркес - сред тиня,
сред парцали изгнила трева…
Полумъртва, но жива.
За косите сплъстени се вадех,
но въздухът даже в моите ноздри плющи,
мразовито се стича…
Господи, моля те
утре с пек да накажеш
силните -
онези, които обичаш!
Нека да блесне, да жари,
да ослепява
слънцето като огнена преизподня!
Нека превърне тинята
в кипнала лава,
в лумнали факли онези дървета безплодни…
Нека изпръхна в жегата цяла,
до кокал,
да изпаряват лъчите плътта ми прозрачна
и когато остана
две педи душа и вопъл,
капка ръсни - да повярвам,
че някой плаче.