Несподелено

Той мълчи.Аз мълча.Тишината е гъста -
плътна, бяла, като завеса.
Ще живее, понесъл в душата си кръста,
без да търси утеха и чужда намеса.

Смях.Докосване.Въздуха нещо взривява.
Поглед...случаен, като милувка.
Нещо се скъсва, а друго изгаря -
плахо се скривам зад женска преструвка.

И пристъпвам в огъня, като нестинарка,
но мълча и танцувам сама, в тишината...
Пътеводна звезда ли съм или паднала арка?
                                            Не зная...
Само зная, че водя със мен самотата.


                                              2007г.