Нека да си спомним...

Чудесно е, че си сетил да напишеш негови стихове. Много го обичам, има страхотни произведения. А и сайтът, от който си ги намерил, е много ценен, има много неща.
За Никола Вапцаров можем да си спомним още някои неща около живота му. Например това, че е роден в Банско 1909г. Заради един негова рецитал - Романтика - е направено покушение срещу него от членове на ВМРО. Работил е като мелничар, огняр, техник. Участва в Соболевата акция (инициатива на съветския дипломат Аркадий Соболев подкрепена от БКП за сключване на договор за взаимопомощ между България и СССР, което автоматично би довело до окупиране и превръщане в съветска република; благодарение на умелата политика на Цар Борис ІІІ акцията се проваля) и след това е подведен под отговорност. Обявен е за невинен благодарение на Светослав Минков, който се изказва положително за творчеството на Вапцаров. След известно време обаче Вапцаров започва нелегално участие във Военната комисия на ЦК на БРП (к). Арестуван е и е разстрелян на 33 години. 10 години по-късно му е дадена почетна премия на мира...

Ние сплетохме здраво ръце,

с тебе се счепкахме здраво.

Кръв капе от мойто сърце,

грохнал си ти. Тогава? -

Един ще бъде повален,

един ще бъде победен -

и победеният си ти.

 

Не вярваш ли? Не те е страх?! -

но аз пресметнах всеки ход,

последния кураж събрах

и ти ще бъдеш победен,

разкапан, озлобен живот.

 

Не почваме сега, нали?

Двубоят ни е твърде стар.

Двубоят ни се води с жар

от дълги дни.

От дълги дни сме вплели здраво

ръцете си един във друг.

И никога не ще забравя

жестокия ти, груб юмрук.

 

Във мината избухна газ.

И въглещния пласт

затрупа

петнадест човека доле.

Затрупа

въглещния

пласт

петнадесет

човешки

трупа.

Един от тях

бях

аз.

 

Пред прага на един бордей

дими

изпуснат

пистолет.

Трупът полека леденей...

И нито вик,

и нито шум -

един куршум

и после - смет.

И колко леко...

И без бой,

без порив за живот,

без глас.

Ти спомняш ли си

кой бе той?

Това

бях

аз!

 

На мокрия паваж

лежи

човек, застрелян из засада.

Небето, заредено с взрив,

ще падне с трясък

на площада.

Човекът, който там

лежи

във локва кръв,

е моят брат

и в стъклените му очи

омраза и любов

горят.

Извергът,

мерзкият

стрелец,

закри следите си

завчас.

Ти спомняш ли си тоз подлец?

Това бях

аз.

 

Но помниш ли, едно дете умря

в Париж на барикада.

Едно дете

във бой умря

със кървавата

ретроградност.

Във жилите полека-лека

кръвта изстива

като щик.

Ала една усмивка лека

по устните се плъзва в миг.

И после устните синеят,

ала в очите

жар гори,

ала очите сякаш пеят:

"Liberte cherie!"...

Един гамен е

прострелен.

Лежи скован във смъртен мраз.

Ти спомняш ли си

тоз гамен?

Това бях аз!

 

Но помниш ли,

един мотор

прониза

с смях

и оптимизъм

мъглите,

дето птица даже

не слиза

в влажния простор;

един мотор с крила, които

разсичат

ледната завеса,

изменят земната орбита

и с взрив на бензинни пари

разчистват пътя към прогреса.

 

Моторът, който пее горе,

е труд на моите ръце.

А тази песен на мотора

е кръв от моето сърце.

 

Човекът, чийто поглед верен

е вперен

в нервния компас,

човекът, който

влезе в бой

с мъглите,

с северния мраз,

ти спомнях ли си кой

бе той?

Това бях

аз.

 

Аз съм тук

и там. -

Навред. -

Един работник от Тексас,

хамалин от Алжир,

поет...

Навред съм аз!

Навред съм аз!

 

Как мислиш,

ще ли победиш,

навъсен, мръсен,

зъл живот?

И аз

горя,

и ти гориш,

и двамата

се къпем в пот.

Но ти изчерпваш свойте сили,

слабееш ти,

отпадаш ти.

Затуй така жестоко жилиш,

в предсмъртен ужас

може би...

Тогаз,

на твойто място,

дружно,

ще изградим със много пот

един живот

желан

и нужен,

и то

какъв живот!

...мислех да го добавя и това стихотворение, благодаря ти и за изчерпателния коментар. Не исках да навлизал в политиката ама след него неминуемо ще стане дума .

Ами и аз не обичам да става въпрос за политика, ама история, какво да я правиш... Твърдо съм против убежденията му, сега притежавайки предимството на дистанцията във времето, не знам на неговите години по онова време какво бих мислила. Но пък съм и твърдо против смъртното наказание..

НЯкой беше казал, че ако до 25 години не си бил комунист, значи нямаш сърце.Ако след 25 продължиш да бъдеш комунист, значи си глупак ;) С което не искам да обидя никого за политически пристрастия, просто се сетих. А това е моето любимо на Вапцаров, наред с Прощално

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 

Разстрел, и след разстрела - червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

 

14ч. - 23.07.1942 г.