Небе

* * *

Небето свършва в сенокоса -

по съхнещите върхове

на шипки.

Татула има толкова въпроси

за собственото си поникване.

Решило е да расне наобратно –

парче земя,

изпръхващо на слънце.

Небето се преражда водоравно

по грапавите

                сипеи

                     на хълма.

Това небе ще стигне до момента,

във който ще се свие до чертица.

Ще се превърне в дъжд

и колело,

преплетено

               във слънчеви зеници...