Не съм | BgLOG.net

Не съм онази светла радост,
която те държеше буден.
По устните ми няма сладост –
светът ми е горчив и труден...

Не съм жадувана надежда,
която те успокоява,
животът ми е тънка прежда –
под пръстите ми излинява...

Какво остана? Празна чаша –
шампанското не я докосна...
Тъй тънка, че сама се плаша
от крехкостта и смъртоносна...

Коментари

Kasimirtenev преди 16 years 11 months

Хареса ми!Долавя се страх, граничещ с отчаяние.Но празната чаша може и да се напълни, а от тънката прежда стават най-красивите и фини плетива.

Дано лирическата умее да плете.

DianaIlieva преди 16 years 11 months

Благодаря, Красимир :) Всъщност, лирическата е много слаба в плетенето - освен на една кука :) Чак отчаяние - незнам, може би... Страх - обикновен страх. Едно време имаше едно стихче, което много ме караше да се замислям:

Спете внимателно, спете внимателно,

винаги има лисици навън...

Спете спокойно, но обезателно

много внимателно бдете насън...

pestizid преди 16 years 11 months

Случайна, откъде го изрови това стихче? Прозвуча ми като: "Хора, обичам ви. Бдете!" Юлиус Фучик

:)))))))))))))))))))

DianaIlieva преди 16 years 11 months

Това беше една куклена постановка - Приказка за страха. Не помня авторите, даваха го по "Сънчо" 1982-3 или там някъде. :) От цялата приказка запомних само това, но според мене то беше главното :)