Не ме гледай...

Не ме гледай... с тези сини очи!
Тишината във тях е дълбока, почти като бездна -
пресуши я, запълни я, но недей ме мъчи,
не удавяй във синьото, своята бяла надежда!

Не ме гледай... с онези сини очи... 
Като изстрел в гърба, като удар под кръста се чувствам
и омаяна с тях, се заплитам в безкрайни лъжи,
и се давя, а сламката, дето държа я изпускам...

Не ме гледай!От синьото, май, ме боли.
Не рисувай по тялото ми образи, дето ги няма -
безнадеждно е, но даже и в залеза има лъчи...
Боса вървя, а следите ми вятър отвява.

Не ме гледай, пак, с тези сини очи!
Те ме разпъват, разкъсват, гордостта ми сломяват -
искам да викам, но гласът ми - предател - мълчи
и вините се трупат в душата ми, наслояват...

21.11.2006г.