Поезия 20.10.2008 valiordanov 139 прочитания

Не

Уморих се да бъда Христос!
Уморих се да бъда и Юда! 
Имам днес риторичен въпрос:
Уморих ли се пишещ да бъда?

Мълчаливо ме гледате вие
и се питате: Отговор няма?
Да, въпроса във себе си крие
любовта ми безкрайно голяма.

На мастило миришат ръцете.
Честността ме изгаря до кости,
а словата напират в сърцето
непризнали курбан, нито пости.

Не признава душата умора,
бълва първите срички нахлули.
Уморен от писалка? Не мога
да задраскам родените думи.

Все едно да погубя детето
сътворено от обич и ласка...
Нека първо ми вземат сърцето,
после нахлузват ми маската...


Реклама

Коментари

blackpearl1
blackpearl1 преди 17 години и 6 месеца
Харесва ми !