Насън | Поезия

Насън
Студена,
безцветна реалност.
Стъклинно пречупване
и вълшебни лъчи.
Спектрални измами,
оптична баналност.
Реклами, афиши,
безброй светлини.
Преплитат се,
лутат се тихо в сумрака.
Водят ме в приказен
свят на съня.
Злодеи и феи
ми хващат ръката.
И молят ме с тях
уж насън да летя...

Веселин Иванов, 2005г.

Категории

Поезия

Коментари

The Maker преди 20 години и 2 месеца

Браво, приятелю, браво!

Освен, че е много прецизно като поезия, става и за текст на песен. Как ме засърбяха ръцете да хвана китарата....

veselin преди 20 години и 2 месеца

Свириш ли, Творецо на китара? Много се радвам, че по-честичко навестяваш и блога, и общността. Този стих е част от една поредица - 3 стиха, със сходно звучене. Ще пусна и другите два много скоро :)

The Maker преди 20 години и 2 месеца

Свирех, Веско, ама навремето. Не съм барал тоз инструмент от години. Обаче страхотният изказ на въображението ти ме накара да си съчиня мелодия. И (ако имаше наблизо нещичко със шест струни - щях и да я облека в музика:)

Започва в сол :)

veselin преди 20 години и 2 месеца

Жалко, Творецо, че не мога да си представя как звучи "сол" :) Аз съм истински музикален инвалид :)

Радвам се, че ти е харесало. А за "куклен театър", което пуснах след тоз стих, ме беше инспирирало твоето стихотворно представяне в блога. :) Оттам тръгна, ама не ми се рови сега за линк, за да прибавя.