Поезия 29.05.2010 NadezhdaPetkova 478 прочитания

Най-голямата любов носи най-голямата болка!

Влюбих се в теб без да го искам!
Без да знам, че това ще ми донесе най-голяма болка, която съм изпитвала някога.
Без да знам, че само аз ще съм тая, която обича!
Без да знам, че няма да мога да те забравя!

Всичко стана от само себе си – приятели, с еднакви интереси и мечти!

Уви само в мечтите и сънищата си съм с теб и само там съм обичана и щастлива!
Защо?
Защо ми каза, че съм най-добрата ти приятелка?
Не исках да го чувам...
Не искам да живея с тази мисъл...
Тя ме убива?

Как да продължа напред, като живея за теб?
Като ти си моя живот, но го живея сама....

Не те виня, но как да живея така?
Как?

Опитах се да не мисля за теб, за очите ти, за усмивката ти, за мечтите ни, за миговете прекарани заедно – не успях...

Дори тук и сега, пиша това и го пиша за теб!
Ти си слънцето, което ме събужда всяка сутрин и ме гали с лъчите си....в мечтите ми!
Неописуемата болка, която изпитвам ме влудява!

Искам само да ме прегърнеш – но не на сън!
Само една прегръдка за да забравя цялата тази болка и да осъзная, че тя е последното и
най-велико нещо, което би направил за мен!

Една прегръдка – за да те забравя и да ти кажа в очите – ПРОСТИ МИ за цялата тази любов!
И да ти пожелая – да намериш жена, която да те обича толкова силно, колкото аз!

29/05/2010

Реклама

Коментари