НЕ ТОЧНО ПРИКАЗКА

Ще ти разкажа всичко.За дъжда,
във който се удави тишината.
Попи на едри капки във плътта
и избуя филизено в душата ми.

Пречисти ме.От капките му аз,
самата се превърнах в капка -
звънях в капчуците, с вълшебен глас...
Бях влюбена в дъжда, макар за кратко.

Ще ти разкажа първата любов -
докосването, шепотът, мечтите...
И как един, единствен апостроф,
поражда някога различия.

За следващите, ще си замълча
и от мълчание, ще се разкъсам.
Не!Не, че искам да ги залича,
но те са вече лист, откъснат.

Ще ти разкажа за брега,
на който се стопяваха вълните
и в пяната им тихо сутринта,
се раждаха красиви Афродити.

Ще ти разкажа за един дворец -
смаленото подобие на Рая.
Във него не е нужно със венец,
от тръни да си, за да те позная.

Ще ти разказвам дълго, а пък ти,
не ме приемай, за Шехерезада.
Но виж небето!С толкова звезди -
едната, сякаш скъсвайки се, пада.

Описва дълга диря в светлина
и някъде, във нищото потъва...
Когато видиш падаща звезда,
каквото пожелаеш, се изпълва.