Поезия 12.12.2007 valiordanov 262 прочитания

НАУЧИ МЕ

Научи ме да бъда различен.
Да се вслушвам в съня на щурците
и на вятър когато приличам
да не гоня смеха на звездите.

Научи ме да бъда прекрасен.
Бяла приказка в детски представи.
Да съм твоя любовна украса
дето вечно за теб ще остане...

Научи ме да бъда начало.
Безкрая след мен да повеждам,
все едно, че е времето спряло
щом във твойте очи се оглеждам.

Научи ме да мога да дишам
със копнежа на твоите мисли...
Като свила, смеха да се свлича
и да пада по моите листи...

Научи ме за теб да остана
неподправен, какъвто ме знаеш.
И макар да съм някога рана
просто искам за мен да мечтаеш...

Категории

Реклама

Коментари

swetew
swetew преди 18 години и 4 месеца
Любовната лирика не е предпочитаната от мен поезия, но красотата на стиха е нещо велико!
efina
efina преди 18 години и 4 месеца
"Научи ме да бъда различен."

Вальо, ти си си различен (лирическата няма
да има много работа) - не всеки може да напише
нещо толкова нежно и красиво.

Светев е прав - ето това е любовна лирика!
Поздрави!