Мъгла
Ела да се удавиш във мъглата
пропита с дъха на солено море,
която пълзи и протяга пипалата
си над заспалия град и над теб.
Мъглата бавно разстила отгоре ти
своя призрачнобял мек покров,
и плъзват навсякъде тихите шепоти,
безследно изчезва всеки стон и зов.
***
И мислите се лутат в тишината,
очите се премрежват от мъгла,
душата ти се сблъсква със мъглата
и пада в плен на нейната тъма.
Мъглата е надвиснала злокобно,
не искаш ли със нея да се слееш,
мъглата е безлична и удобна,
ела, ела да станеш част от нея.
Мъглата те прегръща и примамва,
коварно замъглява сетивата,
мъглата изкусително те вика,
ела да се удавиш във мъглата...
пропита с дъха на солено море,
която пълзи и протяга пипалата
си над заспалия град и над теб.
Мъглата бавно разстила отгоре ти
своя призрачнобял мек покров,
и плъзват навсякъде тихите шепоти,
безследно изчезва всеки стон и зов.
***
И мислите се лутат в тишината,
очите се премрежват от мъгла,
душата ти се сблъсква със мъглата
и пада в плен на нейната тъма.
Мъглата е надвиснала злокобно,
не искаш ли със нея да се слееш,
мъглата е безлична и удобна,
ела, ела да станеш част от нея.
Мъглата те прегръща и примамва,
коварно замъглява сетивата,
мъглата изкусително те вика,
ела да се удавиш във мъглата...
Интересно ми е ти дали и защо смяташ, че са писани по различно време?
Стори ми се интересно, защото и аз понякога преминавам от ритъм в ритъм и
по същия начин се чудя как да оставя хем заедно, хем разделено нещата.
Имах един стих, наречен "Суета", за който водихме големи дебати с една приятелка,
защото тя не искаше да повярва,че е писан в един и същи момент целия.
Поздрави:)
Много хубаво си го написала, Кате.