Мъгла
Мъгла обгърна улици и къщи.
Безпогледност в прозорците звъни.
Ръце студени, себе си прегръщат.
Безпътие мечтите ни руши.
Проблясва светлина, ала мъглата
захапва я и блясъка гаси.
Плача на врани къса тишината.
Страха от нищо, вярата суши...
Заключени врати, бумтящи печки,
вместо решетки - тухлени стени...
Мъглата крие козите пътечки
отвеждащи към светли бъднини....
Времето е болно от затишие.
Ехото не вижда да крещи.
Мъгла е феномена от безмислие,
а мисълта не вижда и...греши.
Безпогледност в прозорците звъни.
Ръце студени, себе си прегръщат.
Безпътие мечтите ни руши.
Проблясва светлина, ала мъглата
захапва я и блясъка гаси.
Плача на врани къса тишината.
Страха от нищо, вярата суши...
Заключени врати, бумтящи печки,
вместо решетки - тухлени стени...
Мъглата крие козите пътечки
отвеждащи към светли бъднини....
Времето е болно от затишие.
Ехото не вижда да крещи.
Мъгла е феномена от безмислие,
а мисълта не вижда и...греши.
затихват чуства, мисли и мечти.
Скованост броди във сърцата
и няма сили никой да я разруши.
Невидимост с нечуваност е всичко-
един измислен свят без сетива.
Мъглата, с тънки пръсти хваща НИЩО
покрива тя реалните неща
с тъга, безсмисленост, нещастия.
Компас във този свят ми трябва,
щом слънце не е стигнало до мен,
вярната посока да проправя,
без грешки, за да бъде моят ден !