Момичето
* * *
Момичето
със аромат на чай,
сушени ябълки
и сладко от смокини...
Отиде си.
Почти така -
в акордите на някакъв объркан сън.
Отиде си.
Останаха онези сутрини
и цветни стъкълца
със аромат
на дъжд...
* * *
Момичето
със аромат на чай,
сушени ябълки
и сладко от смокини...
Отиде си.
Почти така -
в акордите на някакъв объркан сън.
Отиде си.
Останаха онези сутрини
и цветни стъкълца
със аромат
на дъжд...
Звучи ми някак тъжно...
И в същото време познато...
Нещо, като онзи стих по картината "ВИДЕНИЯ", който пуснах...
Някакви странни асоциации.
Май нищо не казах, ама карай...;)
Обаче онзи сън (знам, че В. Дишев е подсказал, пък съм му и фен), ама... нещо не ми се вързва. Не може ли някак акордите да са нещо друго, в общата тоналност на стиха? Ама не го вземай сега на сериозно, аз само така... споделям си. Поздрав!
"акордите" си е мое "напасване". :) Би могло да е и нещо друго, но нищо не ми хрумва в момента, а и така си ми звучи .... засега :)
Благодаря ти за коментара! Много се радвам, когато някой сподели така, какво му се губи или не му е допаднало особено :) Гледната точка на читателя, или "страничния наблюдател" е съществено важна
Поздрави! :)
И ще се радвам да чета още твои стихове тук... :)