Поезия 06.07.2007 veselin 343 прочитания

Момичето


<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

* * *

Момичето
със аромат на чай,
сушени ябълки
и сладко от смокини...
Отиде си.
Почти така -
в акордите на някакъв объркан сън.
Отиде си.

Останаха онези сутрини
и цветни стъкълца

със аромат

на дъжд...


Категории

Реклама

Коментари

alisbalis
alisbalis преди 18 години и 9 месеца
много уютно ми звучи, и топло
veselin
veselin преди 18 години и 9 месеца
:)
efina
efina преди 18 години и 9 месеца
И аз не коментирах вчера, а ми се искаше...
Звучи ми някак тъжно...
И в същото време познато...
Нещо, като онзи стих по картината "ВИДЕНИЯ", който пуснах...
Някакви странни асоциации.
Май нищо не казах, ама карай...;)
kaliopa_ina
kaliopa_ina преди 18 години и 9 месеца
Лирично и истинско, Веско! Обичам аромати, стъкълца и недоизказаност, защото нещата винаги се случват точно там, където думите са само знак за нещо друго :)
Обаче онзи сън (знам, че В. Дишев е подсказал, пък съм му и фен), ама... нещо не ми се вързва. Не може ли някак акордите да са нещо друго, в общата тоналност на стиха? Ама не го вземай сега на сериозно, аз само така... споделям си. Поздрав!
veselin
veselin преди 18 години и 9 месеца
:) Вальо ми беше пратил негов вариант на редакция, а резулатът се получи по-различен от вариант 1, вариант 2, и ... направо си стана вариант 3 :)

"акордите" си е мое "напасване". :) Би могло да е и нещо друго, но нищо не ми хрумва в момента, а и така си ми звучи .... засега :)

Благодаря ти за коментара! Много се радвам, когато някой сподели така, какво му се губи или не му е допаднало особено :) Гледната точка на читателя, или "страничния наблюдател" е съществено важна

Поздрави! :)

И ще се радвам да чета още твои стихове тук... :)