Моите стихове (3)

 

Ранни Сечковизми или Някогашнотсти, или пък Бешелости

Писания, от педи осъзнаването ми или

неосъзнати писания.

 

 

 

 

Да, имам

           голяма

                   душа,

но мрачна-

              трудно

                       я

                          осветявам.

 

 

 

----------------------46------------------------------------

 

Ако потта ми беше кръв,

               то бих умрял от малокръвие!

 

 

----------------------47------------------------------------

 

 

Самотата

          ражда изроди –

                             от скука...

 

---------------------48--------------------------------------

 

Водката е

        дестилат

              от чувства...

                    на половин

                                 цена.

 

 

------------------------49-------------------------------------------

 

 

Музиката

          оцветява

                     мислите.

 

 

 

--------------------------50------------------------------------------

 

И най-кривия пирон

може да бъде изправен,

но по него винаги ще личът

следите от чука.

 

 

 

 

--------------------------------51----------------------------------------

Цинизмът е равен на живот –

                       живота е зароден цинично.

 

 

--------------------------------52----------------------------------------

 

 

 

С КОНТРОЛЕН изстрел

във главата,

ще свършат най-подир

и мойте дни.

Контролното последно,

ще изкарам ,

със ДЕСЯТКА,

може би!

 

 

--------------------------------53-----------------------------------------------

 

 

 

 

 

 

ВЪВ боядисаната

в черно стая (от нощта)

се спуска черна сянка –

не личи сред тази

чернота.

Но ясно чувствам

черният и поглед,

със черните очи

на моя страх....

 

 

 

---------------------------------54---------------------------------------------

 

 

 

 

 

 

КАКВО Е всичко , което градим,

без тухли, с мечти и илюзии?

Триста грама тротил във основите.

Какво е всичко, за което ламтим,

жени, пари, власт, слава и почести?

Четири грама от упор.

Какъв е пътят, по който вървим,

към всички блага на земята?

Два метра в земята.

Къде Любовта, като слепи къртици,

във мрак ни повежда?

Напред и назад, във кръг непознат,

                           без път и надежда.

 

 

 

 

-----------------------------------55----------------------------------

 

 

 

 

УМОРИХ СЕ!

...Събери пръст,

полей я с вода

и ето ти кал...

Направи си мъж,

по свой образ

и подобие...

Изпечи го

на жаравата,

на обърканите си

желания...

Ако издържи --

ТВОЙ Е!

 

 

------------------------------------56---------------------------------

 

 

 

НОЩТА Е ПЪЛНА

с гордо изправени

мъжки фигури...

в храстите...

Пикаещи мъже.

Те насищат тишината

с пенливия звън на,

Шампанско, налято

в кристални чаши...

Отделяйки най мръсното от себе си,

мъжете, оставят в нощната тишина,

един кристален и чист звън...

Не нарочно –

случайно,

както най-често,

се раждат красивите неща.

И без полза!

 

 

--------------------------------------57------------------------------

 

 

 

 

 

ДА ЧЕТЕШ ПОЕЗИЯ

в тоалетната!

Как истински те трогва тя,

до болка (в слабините).

Какви чувства се леят

(и отливат буквално).

Какви страсти ечат!

 ......................

Да пишеш поезия

в тоалетната!

Как само мозъкът ти се сбръчква,

от прилив на кръв!

Как трепка ръката ти,

при порива пръв!

Как се буди заспалия мозък,

със пареща болка....

 

Но ах колко жалко-

имаш време много малко.

И после – отново безчувственост,

тъпо блаженство...

Е, до утре, о, листи ,

куплети.

Ще пусна водата,

чакат и други...

                           поети.

 

 

-----------------------------------------58------------------------------------

 

 

 

 

На вдъхновението ми,

май пак

съм сложил точка!

Ще чакат листите

пред мен,

ще чакат още хиляди дали-та.

Дали ще ги запълня някой ден!?

 

 

 

 

 

---------------------------------край--(засега)----------------------------------