Моите мисли - мои орли

Като орли над грешната земя
мислите кръжат и ме разглеждат.
Кълват ме с клюн когато съгреша.
Успея ли - в очите ме поглеждат.

Изострят нокти щом съм по ръба.
Почивам ли, ги дразня до крещене...
Робувам до живот на мисълта,
а свободата ми е вдъхновение.

Разперили крилете си весла,
жонглират с непонятни ежедневия.
Разкъсват всеки опит за мъгла
и сянка са за глупави поверия.

Когато стигна техните гнезда
и пилета вместо яйца намеря,
прегръщам ги със орлови крила,
целувам ги, преди да се прицеля...

И пак нагоре погледа си впервам
да търся върхове непостижими.
С орлите искам да се съизмервам
за да летя сред облаците сини.