Мисли зад решетките

Решетки пазят мойта стая.
Навън е слънчев, ясен ден.
Деца, на двора си играят.
Решетки между тях и мен.

Врата блиндирана с резета...
Пред входа камера следи.
Разбити няколко мазета,
за пет буркана зимнини.

Буркани нямам. Имам друго.
Страхът от взлом в съня гризе.
Жена ми казва: "Няма луди
да гепят твойте стихове..."

Но аз ги пазя. Те са всичко.
Плода на моят цял живот.
Тефтерите си, аз обичам...
Не ям туршии и компот.

Мазето нека го разбият,
но в моят домда не крадат.
Аларма имам дето вие,
а стиховете ми бодат.

Навън децата си играят.
Аз на квадрати гледам сам,
а може би дори не знаят,
от тук, че гледам, как е там...