Мелодия по тротоара
* * *
Едно плашило си измисли
мелодия по плочките на тротоара.
Събуди се с усещането, че е живо.
Присмя се на света
и взе да бяга.
Завърза гаргите със струни
за покрива на ей оная сграда.
Сега не могат да летят,
защото струните ги стягат.
А то седи и ги рисува,
облегнало се на комина.
Но щом започне да се стъмва
ще ги отвърже
и ще си отиде...
В координатната система
на плочките от тротоара
сред хаос от случайни вектори
катастрофирах с аксиомите на правата.
Ама ти виждаш музика навсякъде, а тротоарът вече е петолиние (докъде стигна с китарата).
А плашилото е много симпатично, плашило, което свири, рисува и е запленено от красотата наоколо. След плашилото от Магьосника от Оз и Плашилото на Матьо Райли твоето заема достойно място при тях. А и думата ми харесва, има славянско звучене.
Благодаря, Дона. :) Снимката е много готина. :)
Иначе с китарата напредвам малко по малко, но сега имам изпити и не ми остава много време.
Вчера бях на репетиция с едни приятели - поздрав с едно клипче :) (само да се зареди в youtube, че нещо се бави :)
Радвам се, Алиса :)
Няма ли да ни зарадваш скоро с някое ново творение на изобразителното изкуство, върху което да разгърнем въображението си? :)
Отдавна не е имало "Стих по картина" си мисля :)