Малко живеят маргаритките...

Огромен букет маргаритки.
А колко малко живя!
И колко е мъчно да гледаш
тъгуващи, увехнали цветя.
Маргаритките са тъжни,
когато този, за когото са набрани
упорства в своето отсъствие.
И свършило е вече, късно е...
Не се усмихват сладко маргаритките,
отиват си преди да са разцъфнали
в очите на един добър човек.
А какъв огромен букет!
Но уви...
Колко малко живеят маргаритките...
Но ти не плачи.
Цветята обикновено носят радост.

юни, 2002
momo