Малката кибритопродавачка

Спряла под навесите порутени
докосни надеждата ми в миг
с клечиците - празнично барутени
за живота пъстро многолик.

Усмихни зениците си бисерни.
Чипоноска, тръгнала на бал.
Тази вечер нека сме написани
в приказка, родена от кристал.

Аз съм онзи странник, непознатият,
който чуден стих ще ти дари.
Искам само твоята симпатия -
огънче в ръцете ти добри.

И усмивка, грейнала в луничките -
месечина сред звезди от смях.
Извади кибритите си, всичките!
Нека пламнем приказно от тях!

Нека ни издигне горе вятърът!
Стар чудатко с шепнещи ръце!
Да огънем влюбени екватора
в огнено красиво сърчице!

След вълшебства, смаяни от лутане,
да те върна в дрезгавия здрач,
спряла под навесите порутени
с клечици за тихия ми плач.

(От "Търсач на бисери")