Лястовичка на размразяването

на Радой Ралин

Ех, Радой... Теб отдавна те няма...
Студ по-бърз от мъгла ни захапва.
От безптичие, всичко е драма,
а безпесенност, кой е очаквал?

Ти открито бичуваше всичко.
От теб и властта се страхува.
Днес е пролет, а нямаме птички.
Лястовички дали съществуват?

Да запеят. Студът да настръхне.
Да закапят душите - капчуци.,
а страхът, като лед да се смъкне
с гръм и трясък от птичите звуци.

Сред народа витае поверие:
"Една птичка, пролет не носи!"
Беше ти, като райско знамение.
Днес без теб, сме хем гладни, хем боси...

Кукумявки, се крият в гнездата...
Лястовички, не снасят яйца... 
Първа цел - да се пазят креслата!
Студ без птици е днес пролетта...