Ако болката още шуми
като вятър, завързан с постеля...
Ако дъжд непрестанно ръми
и във чувствата капки споделя...

Ако дъх по ъглите блести -
сребрен вопъл сред куп паяжини...
Ако скръб във очите люти,
без да има реални причини...

Ако име по навик шептим
и душите ни в сънища плачат...
Ако споменът - нежно значим,
прави дните напред да не значат....

Ако стих проговори на глас
и измачкан портрет оживее...
Ако чудото живо е в нас,
без да питаме вече къде е...

Ако просто живеем назад
и минутите върнем предишни...
Ако свием студения свят
в топлината на нежни въздишки...

Тези точици - наши следи -
ще открием, подобно начало.
Нека само въздъхнем... В преди...
И да тръгнем зад времето спряло.

(От "Неиздъхнали спомени")