Лунни копнежи

Луната в синя перелина
притихнала е като мъничко дете,
понеже върху нейното стебло
прегърнати поседнали са те.
Поглежда ги със блян и завистливо,
припалва още няколко звезди,
прибутва облак настрана...
и пак въздъхва закопняла
за шепота им оцветил нощта
така вълшебно...
Луната има цялото небе
деца са й милионите звезди,
но би ги разменила веднага
за капчица от чувството "Обичам те",
разливащо се щедро из нощта
от сплетените пръсти на двамината,
седящи върху нейната снага.