Лунна приказка
Погледа ми празен, разпилява
шепата останали мечти.
Небето ги поглъща. Притъмнява.
Блесват ослепителни звезди...
Луната на сърцето ми прилича.
Бледнее сякаш нещо и тежи.
Дали не боледува от обичане
и мъката дали не я суши?
Протяга лъч, за който да се хвана.
Избрала ме да бъда неин лек.
Но мога ли да излекувам рана?
Аз просто съм обикновен човек...
От приказките зная, че Луната
ще се превърне в хубава жена.
Обикна ли я, може светлината
да се завърне в нейната душа...
Ще дойда! Нека съм ти лека.
Ще бъда пак сред моите мечти.
Нека любовта ми е пътека.
Ти смисъл на живота ми стани.
шепата останали мечти.
Небето ги поглъща. Притъмнява.
Блесват ослепителни звезди...
Луната на сърцето ми прилича.
Бледнее сякаш нещо и тежи.
Дали не боледува от обичане
и мъката дали не я суши?
Протяга лъч, за който да се хвана.
Избрала ме да бъда неин лек.
Но мога ли да излекувам рана?
Аз просто съм обикновен човек...
От приказките зная, че Луната
ще се превърне в хубава жена.
Обикна ли я, може светлината
да се завърне в нейната душа...
Ще дойда! Нека съм ти лека.
Ще бъда пак сред моите мечти.
Нека любовта ми е пътека.
Ти смисъл на живота ми стани.
разказва тя загадъчни мечти,
с очакване и трепет ни изпълва,
друг свят отваря ни врати!
Историята всеки във захлас следи,
тя свършва в ранните зори!
След края, дълго не затваряме очи
и чакаме отново да ни посети,
луната с нови приказки .