Към Хамлет в нашите души

О,Принце!
Докога,
ще те измъчва онзи твой въпрос:
Да бъдеш или не?...
Къде да бъдеш?
В страна
в която никой не желае,
да бъде отговорен?
Там дето,
сенаторите в парламента
са стари кранти,
търсещи покой?
Мъглата от въпроси
те боли,
а ти зациклен в своята дилема
се люшкаш като лодка в океан
и търсиш бряг
на който
и Петкан е минало...
О, Принце!
Докога?...
Не препрочитай книгите които
те водят към света
копнежен.
Реалността е звяр
и зиналата му уста
поглъща
красотата на мечтите.
Хорацио все в кофите се рови,
търсещ букви за да се изхрани.
Бернардо е страхливец
затова,
е вече със охрана...
Не чуваш ли
гласът отвъден
който теб зове?
Не стой на гроба на баща си
плувнал във печал и сълзи...
Върви!
Срещни се с призрака
и намери го отговора сам.
Да бъдеш или не?...
Бъди!
За да ни има нас
и другите след нас.
Бъди!
В небитието има битие
което отвратено от дилеми
те моли да решиш.
О, Принце!
На кръстопът и тя стои –
Гертруда.
Да бъде или не?...
Въпросът-химн,
се впива като пика
в кого ли не...
Офелия мълчи
и чака...
Да!
Грешницата крие си греха...
Може би
единствено от мрака
ще дойде
светлина....