Красавицата и звярът

В мен се съживи отново звярът -
ужасен, потресаващ, мълчалив...
В уста с димяща маркова цигара,
в очите вместо с пламък, с мощен взрив.

Чудовище за чудо и за приказ
до пръсване издуло всички вени.
Гласът хрипти от злоба и сърдитост,
а гняв го боядисва до зелено.

Но ето, че и ужасът е кратък
щом чувства има колкото карфица.
Страхът от звяра вече е с остатък,
открил бе той неземна хубавица.

Усмивката й секна всичко лошо,
и помисли, и визия, и сила...
Тя като спомен в него денонощно
невидима усещане бе скрила.

В борбата за целувка звяра стене.
Две устни могат в принц да го превърнат.
Солените сълзи са му простени...
Таз случка в теб, надеждата ми върна.