Косопад (кавър по “Листопад” на Веско)
По къдрите сиви на мократа мутра
се струпва пърхотът и космите пукват.
С такава коса не стой във дъжда!
Я поркай резливите облаци,
в чашките рукнали…
На малкото кичури, сгушени нейде над челото
с прозявка отваря очи косопада…
Протяга се славно. После тържествено
темето лъсва
до блясък, че даже и крясък…
Сещам се аз от време на време и съм се чудил какви ги вършиш и защо не си се появявал наскоро :)
Приятна изненада бе сега като видях, че си писал :)
При мен е такава лудница, че не ми остава време да се обръсна, камо ли да пиша.
Ама като прочетох "Листопад"... отвътре ми дойде :)