Поезия 26.03.2008 veselin 726 прочитания

Константин Каменов


СЪХРАНЕНИЕ?

Струва ли си да събираш
пясък във кибрити?
Може нявга да поискаш
собствен остров да насипеш?
Сред сплетните от вълни
струва си да се запазиш,
колкото и да боли
от пенливата омраза.

Струва си да си събираш
любовта в кибрити...


* * *
Съградих от мидени черупки
стълба до луната
и безброй самотни мравки
хукнаха нататък.
Есента дочаках - да получа
пожълтели телеграми.
Всяка мравка ми написа,
че с луната съм я мамил...
А пък аз четях и мислех -
след луната докъде
мисълта ми ще достигне,
за да съм поне небе?

Съградих от мидени черупки
стълба до луната.


ЛУННИ РАНИ

Луната се напи със прясно мляко
и заприлича на пита кашкавал,
но гаргите към нея полетяха
и изкълваха всичкия и чар.

А вятърът я гушна и заутешава
и вместо кърпа - черен облак върза тя,
че жалеше по изкълваната си младост,
от чиито рани се разля зора.

 


Коментари