Когато слънцето е медна пита
Когато Слънцето е медна пита
Обичам да ми говориш
на езика на лястовиците.
Когато се снижават сводовете
и хоризонтите
се свиват наполовина.
Когато слънцето е медна пита,
а Господ я търкулва
със любов по облаците.
Обичам да ми говориш
на езика на лястовиците,
а аз да сричам новолуния.
Да пиша с пръсти
по гърба ти стихове.
Когато слънцето е медна пита,
а Господ я търкулва
със любов...
Обичам да ми говориш
на езика на лястовиците.
Когато се снижават сводовете
и хоризонтите
се свиват наполовина.
Когато слънцето е медна пита,
а Господ я търкулва
със любов по облаците.
Обичам да ми говориш
на езика на лястовиците,
а аз да сричам новолуния.
Да пиша с пръсти
по гърба ти стихове.
Когато слънцето е медна пита,
а Господ я търкулва
със любов...
Радвам се, че ти е харесал! :)
Обичам да ми говориш
на езика на лястовиците,
а аз да сричам новолуния
....
Многото метафори не са ми по сърце(да ме извинява Петя Дубарова), но пък тези твоите са много сполучливи! Браво!
Аплодисменти!
ПП: И един дълбок поклон!
Светлинче, душко, чакаме да публикуваш и ти свои творения, за да завидим после някому, а и да им се порадваме. :)
Много ме затрогна коментарът ти! :)
Нина Пeткова
...
Тротоарът бе ранен и го болеше,
в раните му никнеше трева.
Исках да си тук, ала не беше, но нима въпросът бе в това?
Влакът си мечтаеше за гара,
някъде по релсите поспрял.
Щом намигна ми със жълто сфетофара
аз разбрах, че всичко е разбрал.
Обещавам да ви драсна и нещо мое, но първо трябва да се преборя със сценичната треска!:)
Така де! Не сме на конкурс, а си се забавляваме тук. :)