Когато ми омръзне да е сиво

Когато ми омръзне да е сиво

Когато ми омръзне да е сиво,
ще прерисувам слънцето
в раздиплени контури.
Ще бъда някакво плашило,
с коса от слама
и ще плаша бурите.
Ще приютявам врани.
В до болка
изкълваните си дрипи.
Ще бъде лято
с цвят на слънчоглед
и аромат на маргаритки...