Като приказка

Разкашляха се саждени комини,
задавени от кучешката зима
в очакване, тя скоро да премине
и в питането, колко ще я има.

А зимата мълчеше суха, бяла
и ръсеше снежинки от небето,
въпросите им черни, неразбрала...
Преструваше се всъщност, общо взето.

Постилаше дебелата си черга
по покриви, дървета и чукаци.
Не влизаше в комини, да не черни
на вятъра кристалните мустаци.

А той пък, благодарен и намахан,
пищеше и търчеше като луд,
от равното поле до гъсталака,
доволен, че е гол на този студ.

Навсякъде бе бяла нищотия,
но всичко има своят черен край,
щом пъстрата очаквана магия
превърне едноцветието в Рай.