Камъка

Разпилени лежат. Гиганти, грамади

различни по цвят и натура...

стари мигове на звезден пик

самите те, преди блестяли

сълзи на древните Титани

абсурден мит или случаен къс

от нечие божествено-велико тяло...

стоят в полето разпиляни

захвърлени сред пустош и треви

огромни, в мрачният покой

на мъдростта и времето, сковани

горящи късове преди, сега заспали и студени

по дъното на древен океан, сега побити в сушата безводна

Едва сега и тук...

мълчанието им вселенско е угодно

за кацане на сврака или кос

затискане на нечий гроб

за дом на някоя красива пепелянка...

Наместо туй облегната на него е жената

върху гранитните повърхнини

лъщи косата и със цвят

на царевица и на жълта шума.

Дъхът и има сладък вкус

от дива ябълка и дребна дюля

мъжът е сграбчил здраво

жива плът, и облото лице от камък

Зачева се на камъка живот

и той от топлината заблестява.

Покоят му свидетел на щастлив екстаз

ще пази отпечатъка

наслюдено-любовен

на приказен човеко-ден,

изпълнен в непозната нему

земна...сила.