Какво е туй което все ни мъчи

Какво не ни достига

онуй море, което в нас се блъска

облива скалните покои

на наште слепоочия

и понякога надига

гръдта ни удивена

от някакъв свой свян

Надига се за да почувстваме,

че някакси тъй всичките сме удивени

във равнодушния си ред

и цялата последователност

създаваща покой.

Да, въздуха, годините

обелват ни със пръсти

обвивките от тялото

презряващ плод

Скалите лющят се

от многото присъствие

отгоре хората,

отдолу любят се

змиите, малките красиви гущери...