" КАМЪЧЕТА " Кръстю Пастухов

Незнам дали това не е по скоро 2Р- Проза, но ги слагам тук,вие преценете.


*** *** **** *** 
 Часовникът
      на дните ми
           е огледалото.
 Дори да го обърна
          към стената
 не мога
             да го
                      спра.

*** ***** **** ****
Не съм
          нещастен
                          толкова,
колкото
             щастлив
                          съм
                                 бил.
**** **** ****
Самотно
             куче-
                      само
на себе си
         се кара  
                  цяла
                           вечер.
*** ****
Все още
       вярвам
             в чудеса
и крадешком
         надзъртам
                 всяка сутрин
                          в огледалото.
*** ****
Потърсих си
                  очилата
Трябваше
        някому
               нещо
                        да кажа.
Не ги намерих.

*** **** ***
Винаги ли
    ще се скитам
            под
                 звездите,
без да
          знам
пристанище
             какво е...

*** ***** ****
Насън
         понякога
                  крещя.
Добре, че е на сън.
Наяве ако е -
         светът
             ще оглушее.

*** ***
Като камъче
       от водопад пребито
            съм
                  в неделя.
Във понеделник
се чудя
            как ще бъда
                     след това....
Понеже
       сряда
           е среда
                  на седмицата,
замислям се за края...
Четвъртък
         не броя
и
всеки петък
трудно
      вдигам чаша
               за онзи
                         водопад,
от който
     ще  пропадна
            в съботата
                     към неделя.

*** *** ***
                       На Деси
По Велигден
     на ръба на листцето
                  бях капка роса.
По Велигден
      на гърба на щуреца
                  бях капка роса.
На дясната длан
        на кутрето ти
                  бях капка роса
и се
      отроних 
                 във
                        понеделник.

*** **** 8**
Дъждът
       се скри под чадъра
                   на майска череша.
Кой тогава потропа
     по клавишите на покрива
            с пръстите
                      на Ерол Гарнър?

*** **** ****
Как кожата ми
         ще ме топли,
                     додето е
от седем мечки шита
с осем змийски
                     люти
                          люспи,
щом
     те
       няма?
**** **** *
По- добре
                бурен
                        да бъда,
вместо
        тревичка
               в тревата.
*** **** ***
                      На Марта
Така
        ти
    харесах
        роклята
                    нова,
                             че
                         ставам
                                вятър.
*** **** ***
                На Ана
Ако се събудиш
            преди мене,
                    събуди ме!
Все още
         имам
               нещо
                    да ти
                          кажа.
*** **** ***
Сънувах:
      толкова съм
           умен
                        и
                          добър,
че
    даже
              ме целуна.
**** ****  ***
Потопих се
            в очите ти.
Вече 
      не ми трябва
             море
                      и небе.
*** **** ****
Обичам ти
                 и лакътя,
дори
         да ми
                   убива.
**** *** ***
Нощта
       пламтеше
               от светулки.
Хванах ти ръката -
                      изгорях.
*** *** ****
Харесах
            кожата си,
настръхнала
                до тебе.
**** **** *****
По един
         щурец
                дърйа
във всеки джоб.
Тази вечер
      тишината
          ще ти
                 подаря.
*** **** ****
Няма смисъл - 
                       не плачи.
Ще бъда после
                 твоята
                         сълза
                              зелена.
**** **** ***
                 На Генко Пункин
За толкова
         приятели
излях от чашата си,
                 че капчица
                          за мене 
                                 не остана.
*** ***  ****
Подслушвах дълго
     сънищтата на възглавницата си,
но своя
      лепкав сън не чух.
Чак призори
                 Луната се наведе
и ме целуна
                като
                  закъсняла
                              майка.
***  *** ***
Онзи престъпник
           часовникът
пристъпва
          непрекъснато,
но времето
                  е
                    мое.
**** **** **** **** **** *******