Искам просто така...
Искам, ти да ми станеш начало,
слънце в калната ми душа,
на безличния вид - огледало,
на живота ми да си съдба.
На очите ми - бистри зеници,
гладка почва на земния път,
да си моя вседневна светица,
да си муза що ражда стиха.
Да горим двама в чувства и обич,
битието, да бъде тепсия.
Да забравя какво значи спомен
настоящето щом е магия.
Да летя и да зная, че двама
на криле на съдбата се носим.
Да съм смисъл когато ме няма,
ти пък отговор, на трудни въпроси.
Искам, ти да си бъдеще мое.
Настоящето, нека е белег.
С молитви и билки ще моля
за да бъда до гроба си с тебе!
слънце в калната ми душа,
на безличния вид - огледало,
на живота ми да си съдба.
На очите ми - бистри зеници,
гладка почва на земния път,
да си моя вседневна светица,
да си муза що ражда стиха.
Да горим двама в чувства и обич,
битието, да бъде тепсия.
Да забравя какво значи спомен
настоящето щом е магия.
Да летя и да зная, че двама
на криле на съдбата се носим.
Да съм смисъл когато ме няма,
ти пък отговор, на трудни въпроси.
Искам, ти да си бъдеще мое.
Настоящето, нека е белег.
С молитви и билки ще моля
за да бъда до гроба си с тебе!
Просто тъй, таз приятелка твоя
в стиха, изяви се пред мен.
Жадно търся, тя да дойде и в моя
свят и почивка в уморения ден.
В дните трудни, тя вода ти донася
и измива бързо с радост калта.
Дни щастливи заедно с тебе принася,
на толкоз мрачни и бездейни сърца.
Лъч надежда и радост щом внася,
по-красив и разумен със стих е света!
Нека тази приятелка твоя,
до гърба ти да бъде така,
за да стане и аз ще се моля!
Поете, ти заслужаваш това!