Поезия 18.01.2008 efina 7945 прочитания

Иронично *

Иронична приказка

Животът ти премина, в надпревара със моя, "любими",
но на крачка пред теб, ще съм винаги аз .
Огледално на моя, ще го изминеш -
до последния дъх, до последния час.

Нищо, че все ме издебваш - гърбът ми, решето е вече.
Аз съм устойчива /Самото желязо!/.
Не като камък, защото на прах той изтече.
Като тази прашинка, дето в окото ми влезе.

Все се ровиш в живота ми.Съпоставяш,
а пък аз съм се трогнала, колкото пънът отсреща.
Спри да мериш и всезнаещо да ме наставляваш,
че кръвта ми е буйна и много гореща.

Кой залъгваш?В дома ти, аз няма да вляза,
пък бъди, ако щеш Менелай...
Приказката, дето някога ти я разказах,
е измислица - от началото, до самия си край.

Пренаписах я.И сега съм Снежанка -
с абаносови букли и устни, червени до кръв,
Пепеляшка беше поредната дебютантка,
до която без усилия, докопа се пръв.



Виж, Снежанка е друга - обградена от много мъже,
изтъкана от гордост и хладен цинизъм,
да си "принца", ти трябва дебело въже,
за да вържеш нейния, така прословут реализъм.

Не й сваляй звезди - този жест я разстройва
За какво са й вече умряли?Подари й небе,
на което всичко си има - това я устройва,
но внимавай, да не избяга - Снежанка си има криле.

Тази приказка май...не ти е много, изгодна.
Да си "принц" не е лесно, но виж -
тя и нейната роля е уж благородна,
а със зъби и нокти се бори за своя престиж.

Как си мислиш?Злата вещица я отрови...
"Забраненият плод", е наистина забранен, но когато
кутията на Пандора с тихо скърцане се отвори,
ще излязат джуджетата, за да оправят нещата...

Ах, обърках се!Пак си ми нужен...
Тази приказка започва по малко да дразни.
Все пак принцът ми, си е заслужен,
а пък принцове много.И разни...



Пепеляшка май имаше повече избор -
бална рокля, красиви обувки и...тиква.
Господи, на лошо отиват нещата,
тази приказка взе да ме предизвиква!?

29.12.07г.

*От поредицата "Иронично" - вече не помня поредния номер:)

Коментари