Изкачване
Изкачване
"Кой си ти?-попита го Дяволът"
Хр.Смирненски
По стълбичката на успеха,
„облечен” във властта държавна,
Той сменя своята природа.
цървули и съдрана дреха
захвърля, после незабавно
облича се в последна мода
и дава клетва пред народа.
Препъвайки се в стъпалата,
опори са му - ляво, дясно.
В началото изглежда скромен.
не стигнал още и средата,
на всички вече става ясно:
от клетвата му няма помен,
тя просто е забравен спомен.
Забравил скромните си братя,
забравил и цървула скъсан,
той крачи вече по-уверен,
сменил жената и колата,
сменил апартамента мръсен,
той става горд и лицемерен
и даже още по-модерен.
На най-последното стъпало,
дори и майка си забравил,
от славата и от успеха,
главозамаял се изцяло,
на Господ вече той се прави!...
Цървули и съдрана дреха
ний помним, но каква утеха?!...
И аз обикновенно се ограничавам около размерите на сонета, но
"изкачването" се оказа дълго и забавно.Все пак орязах на лирическия почивките,
командировките ,банкетите, комисионните, далаверите ...
След около 20г. ще се събудим.Тогава поколението на прехода /това сме ние!/ще сдаде
поста.То беше възпитано в духа на колективната безотговорност, приема за нещо
нормално някой да не изпълни това, което е обещал.По-скоро ще се изненада,
ако го изпълни, а отговорност за неипълнени обещания не се търси.