Изгоних слънцето…..

                                                   Изгоних слънцето…..

         Изгоних слънцето приспах луната,
излъгах всичките звезди.
Oбърнах гръб на красотата,
напред по пътя от лъжи.

С безкраен огън преластявах,
с незнаен хлад за миг си тръгвах.
После да се върна общавах,
душа без жалост аз изтръгвах.

Летях напред, падах и ставах.
След мене плачещи очи.
Какво погубвах осъзнавах,
но това не ще ме утеши.

Пловдив 2004 или 2005