И ето ме и мен
И ето ме мен,
в таз вечер тъй красива
аз пак пред компютъра седя
и за любов незнатна аз мечтая
И ето ме, това съм
това съм аз, от плът и кръв
мечтател, можеби и откривател, кой знай,
аз вярвам, че има те и ти ще бъдеш с мен
Това съм аз, и аз това съм,
това което виждат очите твои,
аз това съм. И твой съм, тук и сега.
И нека любовта пребъде, пък дори насън
насън видях те, сънувах те, о богиньо
(но дали сънувах те, дали не беше ден?)
тъй красива, тъй прелестна, о не,
усмивката ти е тъй прекрасна, ослепително красива
че не мога да заспя отново, без да те сънувам
И ето пак, като Донкихот стоя пред компа
и мисля си за живота (тъй прекрасен!?)
И искам аз да вярвам силно в него,
да крещя, косите си да вея...
Но не знам, сега аз ще си легна
и ще сънувам, приказки, принцеси, чудеса,
и пак като дете ще се събудя, със усмивка
и пак света ще поздравя, здравей!
Те това написах ей сега. Не е нещо особено, не му обръщайте внимание, дори не е и стих :)
в таз вечер тъй красива
аз пак пред компютъра седя
и за любов незнатна аз мечтая
И ето ме, това съм
това съм аз, от плът и кръв
мечтател, можеби и откривател, кой знай,
аз вярвам, че има те и ти ще бъдеш с мен
Това съм аз, и аз това съм,
това което виждат очите твои,
аз това съм. И твой съм, тук и сега.
И нека любовта пребъде, пък дори насън
насън видях те, сънувах те, о богиньо
(но дали сънувах те, дали не беше ден?)
тъй красива, тъй прелестна, о не,
усмивката ти е тъй прекрасна, ослепително красива
че не мога да заспя отново, без да те сънувам
И ето пак, като Донкихот стоя пред компа
и мисля си за живота (тъй прекрасен!?)
И искам аз да вярвам силно в него,
да крещя, косите си да вея...
Но не знам, сега аз ще си легна
и ще сънувам, приказки, принцеси, чудеса,
и пак като дете ще се събудя, със усмивка
и пак света ще поздравя, здравей!
Те това написах ей сега. Не е нещо особено, не му обръщайте внимание, дори не е и стих :)
И сега си лягам пълен с много емоции, кои от кои по-силни. Ще ставам рано утре, само малко сън остава, но мечтая да сънувам красота, усмивки...just love ( не бъркайте го с just bussiness - общо няма)
"...И ето пак, като Донкихот стоя пред компа
и мисля си за живота (тъй прекрасен!?)
И искам аз да вярвам силно в него,
да крещя, косите си да вея...
Но не знам, сега аз ще си легна
и ще сънувам, приказки, принцеси, чудеса,
и пак като дете ще се събудя, със усмивка
и пак света ще поздравя, здравей!..."
Аз вече, като ръкоположен от Фрости рицар, много се радвам на подобни пасажи, защото също обичам да си фантазирам разни неща, особенно принцеси и чудеса и приказки. Но тези двете ми харесаха най-много, защото във тях виждам себе си, поне малко от мен ... Браво още веднъж!
Много се притеснявах на сутринта, че съм написал на един дъх три стихотворения, затова ги изтрих и възстанових две от тях (тези тук) час-два по-късно :)