И е сън във съня...

"Най - тъмно е точно преди разсъмване."
Тъмно и тихо...По - скоро тихо и бяло.
Избуяват минутите в летаргично догонване
и сънят се разплисква в побелялото цяло.

Искам пурпурни образи и мечти теменужени.
Искам сенките в черно - ослепявам от бялото.
Бели образи ме връхлитат и вини незаслужени -
то прониква във вените и се плъзва във тялото.

То ме близва.Поглъща.За миг заличава.
Аз съм бяла.Невидима.Зрима?Жена?
Аз съм нищо!!!И се гледам така оглупяла...
Уж съм там, а ме няма?!

И е сън, във съня...

2007г.