Знание априори (успешен опит)
На Габриела Сабин
Някой следващ път се случи. Вярно.
Ала аз си знам какво изплаках,
как съмненията ми коварно
късаха неврони. Как те чаках.
И онази мисъл "Няма време"
сънищата ми смущаваше до късно
и създаваше проблеми след проблеми...
Много трудно беше, но се случи!
24.10.2009
Някой следващ път се случи. Вярно.
Ала аз си знам какво изплаках,
как съмненията ми коварно
късаха неврони. Как те чаках.
И онази мисъл "Няма време"
сънищата ми смущаваше до късно
и създаваше проблеми след проблеми...
Много трудно беше, но се случи!
24.10.2009
Реклама
Още по темата
Колко малко!
Поезия
· 22.10.2009
· pestizid
На Габриела Сабин Тази първа лудост продължи за кратко. Не успях да се зарадвам, както трябва. Бях объркана, изнервена и плаха, бях надяваща се и дори отчаяна. Следващият път ще стане. Няма начин! Хич не ме успокояват тези думи. А съмненията в мислите ми грачат: Колко…
Предателство
Поезия
· 04.08.2008
· iva_kova
Танцуваше виното в лудия пулс на кръвтаи струните късаха голия бент на нощтав бедрата на нежнокрасиви жени.Кръстосваха бяг светлините на синьозелени лъжив зелената щедрост на твойте очи,а мене, а мене ме нямаше.Подигравателно ехотръшна вратите на твойто предателство и…
Амплитуди
Поезия
· 29.07.2010
· pestizid
На Габриела С. Бях слънчева, сега съм мрачна - почти докоснах и се спънах и няма как да го забравя - солта по раните изсъхва. А искам само да се върнеш от непознатото в познато, ръцете ти да ме прегърнат... И посред зима ще е лято!
Антипразнично
Поезия
· 05.12.2009
· pestizid
На Габриела С. Голяма работа, че днес е Коледа! Ще си остана в къщи и ще плача. Защото няма как да ми е пролетно - преди да дойдеш, ти замина в здрача. Загубих те преди да те прегърна, в сърцето ми пулсира адска болка. Мечта ли е да чакам да се върнеш? И колко ще те ча…
Коментари