Здравейте

Като цяло си личи, че имаш чувство за ритъм, макар на места да се губи, заради някоя сричка в повече. Мисля, че ако се отпуснеш и не държиш толкова на римата в стиха, а наблегнеш на ритъма, би могла да избягаш от някои клишета.

Краят на втория стих ми звучи слабо, или по-скоро последните 2 реда. В тях се губи и ритъм.

В първия стих последното четиристишие се различава също ритмово от предишните две, което по принцип не е лошо, а и не е условие всички четиристишия да са с рима през ред. Но нещо пак има в него, което не ми харесва - прекаленото римуване на А. Думата "въжделения" също ми е странна.

Мисля, че имаш добри попадения и хрумвания и, че ако ти харесва да пишеш, можеш да изчистиш стила си.

Поздрави!

 

Ами, здрасти :))
На второто стихотворение как ти се струва да свършиш с втория куплет? Кръговратът си е завършен със заспиването. Струва ми се, че и в първото - добре започваш, но малко повече помисли върху завършека. Макар че, "просна" ми звучи странно. Важното е да опитваш.

Хей, аз харесвам "просна" =) Обаче имам нещо против честата употреба на Ж, Я, Ц, Т. Сещам се за класическото примерче "ГаРВанъТ ГРаЧи ГРоЗНо и ЗЛовеЩо". Още един глас давам в полза на Веско относно ритъма - наистина има добри места, пък ми харесва и как използваш пунктуацията. Я си живей и пиши. Това са стихотворенията - написан живот.

Много ви благодаря, Веселин,pestizid и Светлина!!  Не мислех, че изобщо ще получа някакъв положителен коментар ;))  Нещата са писани преди 2002г. и не са редактирани от тогава. Не знам изобщо дали бих могла да направя нещо по повод употребата на Ж, Я, Ц и Т - стиховете се подреждат сами с много малко моя  помощ. Но нищо не пречи да се опитам ;)) Още веднъж много благодаря. ;))

Направо сте го разкостили девойчето :) Ако на своите седемнайсет се бях срещнал с подобни конструктивини коментари, сигурно щях да заобикалям отдалече листите и писалата:) Слава богу, тогава нетът едва беше напъпил. Това по - горното е в рамките на шегата разбира се. Абсолютно прав е Веселин, за ритъма, който трябва да пронизва всички думи и да ги нанизва в едно крехко и неделимо цяло, като перлена огълица. Мисли за стиха като за песен.  Ритъм и искреност на чувствата са двете неща без които стиха не може. Аз лично не държа на римите, те ако си дойдат идват.  Даже бих казал че ако нейде нещо съм римувал, то е било случайно и неволно, мога и да обещая за в бъдеще да не се повтаря :))     Допадна ми "просването" и вечерната ракия, не спирай да пишеш:)

Споздрави: Сеч

 

 

Благодаря и на теб,Сеч. Радвам се , че нещо е допаднало някому ;))