Здравеите,
Здравеите прекрасни момчета и момичета,аз съм нова тук и незная как точно да започна.Затова ще кажа само че съм едно обикновено момиче като всички останали.Обичам поезията,природата,и както се изразява momo мога да видя в облака различни предмети като самолет и тн.Мога да пиша още за себе си но не искам да ви отекчавам просто искам да Ви пожелая да сте все така Мили, Весели и Вдъхващи Оптимизъм на всеки които посети тази страница дори и като гост само,защото и аз когато отворих за пръв път този саит усетих че още имало добри хора които са като теб.Не ги е страх да споделят проблемите си и да се подкрепят един друг.Бъдете Живи,Здрави,Щастливи и Желая на всички: Щастие да озари хоризонта на вашите мечти и реализация на всичко онова,което желае вашата душа.
П.с.Е това е от мен
П.с.Е това е от мен
Радвам се много на краткото ти представяне и на това, че ти харесва тук.
Много ти благодаря за искрените пожелания, защото действат много позитивно!
А на теб - - -
- - - да ти се връща тройно пожеланото! :)
Благодаря и на теб Vimp, за искреното посрещане.Моите творчески опити не са мн.добри но ще се радвам да ги споделя с вас.
Добре дошла и от мен и се надявам да се почувстваш прекрсано с БГЛог и БГЛогерите. Пожелавам ти красиви мигове с нас, както и на нас един нов ценен приятел.
Ние също сме обикновени момчета и момичета, също като теб :))
Поздрави:
Т
Добре си ни дошла мъничка феичке
Чуствай се като удома си...
Много се радвам, че си тук!
ПС. Размишления за облаците и хората
Здравей Асе и Пчеличке вече се чувствам като у дома си благодаря на всички ви за топлото посрещане.
Здравеи момо,трогната съм че си решила да напишеш разка за облаците с продължение.Тъй като аз драскам понякога малко тъжни стихове и това ще ми е първият опит да напиша малка приказка за едно малко облаче моля за извинението на всички ако не се получи нищо.
И така да започваме това е моята приказка-надявам се да ви хареса.Нека да е един не много голям кораб които вместо по прозрачните морски вълни се реел през прекрасните пухкави бели облаци а, въздушните течения го носели към непознати за него страни.На този кораб имало капитан разбирасе къде без капитан,но той не бил претиснен защото там в облаците нещата просто ставали от самосебеси.Имало и пасажери посоката им е била за никаде само така те можели да стигнат до безкраиносттаДа вярно е този кораб имал и по различна котва защото представете си онази режеща котва ако се закачи в някои друг облак, а то се окаже не облак,а поредното облаче предмет.Затова корабът спирал само пожелание на приятелите в него и на този който искал да продължи приказката.....Е ако ви е харесало ще продължа аз ако ли не да пуснем котвата.
Разказа за кораба ми припомни едно мое стихотворение което писах преди години посветих го на един много любим за мен човек и защото много го обичам искам да го споделя с вас.
Корабът плува и ти на него
Загледан в зелените вълни
дали си ме скътал някъде в сърцето,
тъй както аз в своите мечти.
Вълна,вълната гони и не стига,
а корабът се плъзга по прозрочните води
и ти на него в своята каюта
за какво си мислиш ти кажи?
За мен за теб или за живота бързащ
за хубавите мигове във този свят
за радостите кратки и за спомените дълги,
които сгряват твоята душа.
Аз искам да съм с теб на кораба препускащ
да реем поглед двамата в безкрайността
и да си мислим за хубави неща.
25.07.2000г.
.
Благодаря Арагон,слагаш невероятни снимки.