Звяр
Душата ме боли от тишина.
Мълчанието казват, че е злато...
Не съм маниак! Никаква цена
не бих платил за нямото богатство.
Очите като бистри езера
сълзите разпиляват по лицето.
Търкулнати попиват вечността
и осоляват с грижи битието...
Денят ми прекопирва все нощта.
Устните в молитва са събрани.
Родината щастлива - е мечта.
Реалността до болка ме изгаря.
Ръцете ми треперят от това,
че хората ужасно се страхуват.
Ще стана звяр в житейската гора,
че звяра на истинктите робува.
Луната щом от воя затрепти
и прибере в прегръдката звездите,
ти своята Родина обикни,
а другите...ще хапя без да питам...
Мълчанието казват, че е злато...
Не съм маниак! Никаква цена
не бих платил за нямото богатство.
Очите като бистри езера
сълзите разпиляват по лицето.
Търкулнати попиват вечността
и осоляват с грижи битието...
Денят ми прекопирва все нощта.
Устните в молитва са събрани.
Родината щастлива - е мечта.
Реалността до болка ме изгаря.
Ръцете ми треперят от това,
че хората ужасно се страхуват.
Ще стана звяр в житейската гора,
че звяра на истинктите робува.
Луната щом от воя затрепти
и прибере в прегръдката звездите,
ти своята Родина обикни,
а другите...ще хапя без да питам...
обхваща толко много от живота,
денят започнал е веднага след ноща
и нощи да са, има светлина.
Сълзи в очите ми, кат утринна роса,
небе оглежда се в тях със простота...
Поглед е отправен някъде ... в мечта.
Забравям да треперя за деня...
Мираж ли е сега или е действителността ?!
Мечтата ми прилича на деня !
Действителността - кат лош момент в съня !
Забулени в реална суета !