Закъсняло?
Навярно търсиш смисълът на думите.
Четеш ги поотделно или вкупом,
а аз изскачам между тях и в грубите
им сенки, се издигам като купол.
Готова да те потопя в ирония
или да те зачеркна от обида.
Да те прикачвам върху кръстове и от агония,
да искам пак възкръснал да те видя.
Да бъда Господ и да те държа в ръцете си.
А те да бъдат силни, като волята -
от кал да сътворят душа в сърцето ти
и в кал да хвърлят, ако трябва моята...
Четеш ги поотделно или вкупом,
а аз изскачам между тях и в грубите
им сенки, се издигам като купол.
Готова да те потопя в ирония
или да те зачеркна от обида.
Да те прикачвам върху кръстове и от агония,
да искам пак възкръснал да те видя.
Да бъда Господ и да те държа в ръцете си.
А те да бъдат силни, като волята -
от кал да сътворят душа в сърцето ти
и в кал да хвърлят, ако трябва моята...
Поздрави за стиха, Ани!