Поезия 12.01.2008 efina 681 прочитания

Закъсняло?

Навярно търсиш смисълът на думите.
Четеш ги поотделно или вкупом,
а аз изскачам между тях и в грубите
им сенки, се издигам като купол.

Готова да те потопя в ирония
или да те зачеркна от обида.
Да те прикачвам върху кръстове и от агония,
да искам пак възкръснал да те видя.

Да бъда Господ и да те държа в ръцете си.
А те да бъдат силни, като волята -
от кал да сътворят душа в сърцето ти
и в кал да хвърлят, ако трябва моята...
Реклама

Коментари

veselin
veselin преди 18 години и 3 месеца
Много силно и истинско написано!
Поздрави за стиха, Ани!


vesselastoimenova
vesselastoimenova преди 18 години и 3 месеца
 Силно, страстно и категорично!   Браво!
swetew
swetew преди 18 години и 3 месеца
Ти си родена поетеса, момиче! Продължавай все така!