Поезия 07.05.2006 Pupito 125 прочитания

Задгробно

Гроб и пустош, мрак и черната земя
Човекът си отиде и умря една душа
Не ви прощавам, че ме наранихте
И мразя, че така опустошихте
И ограбихте ме, и оставихте ме
Гарвани да бяхте и месото да кълвяхте
Нямаше така жестоко да боли
Червената река – кръвта ми ви оставям
Пийте и черпете мъдрост
На тези що обичах се прекланям
При лешоядите сърцето си забравям
Туптящо още и красиво в свойта твърдост
Аз бродих, скитах се и се научих да живея
А вие що кълняхте в невежеството свое
На вас червата свои завещавам,
Че отдавна веч покой копнея.
В ковчега мой не ще да оцелея
Ако ще да ме преследвате и там.
Разкъсайте гръдта ми и хранете се,
дорде месото ми е прясно,
в лъжите свои кълнете се
и нека и на другите да стане ясно,
че аз сред всички бях единствен
що истини до болка ви говорех
но не за друго, а защото ви обичах
и всички до един тогава молех
да не сте фалшиви хора.
Сега когато веч ме няма,
оставете ме да си почина
пепелта и костите ми не ровете
А като мои приятели речете :
“С гордост се помина
Мир на праха му и амин!”

Категории

Реклама

Коментари