Загадка
Как се казва това стихотворение и кой е авторът му?
“…Цветя,цветя по цялата ливада
и дъжд от слънчеви лъчи,
а ти си хубава и млада,
със топли влюбени очи….
А сякаш нивите ни поздравяват,
размахали зелени класове,
и вечно щастие ни пожелават
в простора звънки птичи гласове.
И ние запяваме безгрижно песен,
като безгрижни птици на света,
а сякаш целият простор е тесен
да побере свободно песента.”
Явно ви затруднява да кажете заглавието и автора на това стихотворение ще ви дам жокер:
1..Не съм аз:-)),Просто никога не бих посмял да публикувам нещо мое при такива изявени майстори на стиха.;=))))
2.Някои може би са учили в гимназии носещи неговото име преди 10.11. особено,ако са от централна северна България
Не се стеснявай толкова :) С удоволствие ще прочетем и твои стихове тук! :)
За жалост не мога да отгатна загадката ти. :(
Но ми звучи като:
Край нас са блеснали житата,
окъпани от светъл дъжд.
И ний вървим, вървим нататък
и няма край и няма край на шир и длъж.
го чела поне - ?! - но комунистическия патос определено е на
лице.Не знам защо, но така са ми се набили няколко стиха на
П.Пенев, че изобщо не мога да осмисля нищо друго.
Поздрав с един от тях:
ПЪТЕКА
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
Стихотворението се казва "Опиянение" и автор е Христо Кърпачев."Мъка" е също негово и нарочно написано в стила на народните ни песни
да се запозная.Пусни още нещо негово.:)
Ако успея да я намеря обещавам ,че ще пусна още