Завръщане

* * *

Обикновено привечер
я срещах - 
в шума от отминаващите влакове
или в отронените капки...
На път за вкъщи ме пресреща,
да ме привика на дуел.
„En guard!“
и битката започва
с въпросите:
„Дали?”, „Защо?”, „Ако?” 
които винаги ме стряскат.
Понякога отвръщам със „Уви”,
с „Нима?!”, „Защото”,
но аргументите ми биват слаби.
Преди...
Сега „Защо” е само спомен.
„Дали?”, „Ако?”
са хвърлени във коша.
И нямам време за нелепи срещи,
защото съм зает човек!
Дотолкова, че да не видя,
как кестените ще разцъфнат.
„АЗ СЪМ ЗАЕТ ЧОВЕК!” – ще й извикам!
Това, надявам се, ще оправдае,
че нямам време за поезия
или приятели,
защото те самите нямат време
за мен и всичките ми постижения.
Дотолкова съм се заел да бъда,
че чак ми идва да извикам,
но не за битка,
а за съюзник своята тъга
за да преборим времето...
или понятията.
Завръщам се към себе си.

Още по темата

НИМА РОДИТЕЛИТЕ НЕ СА НА НИВОТО НА УЧИТЕЛИТЕ..... Образование · 20.11.2007 Наистина не знаех къде да споделя това, което се случи тази вечер. Чувствам се адски странно и мисля, че това е мястото, където мога да покажа ...как да се изразя......учудване и недоумението от истерията на една учителка.Отидох на първата след стачките родителска срещ… Коте BgLOG.net · 11.07.2006 Извинете за вчерашния емоционален постинг. Беше ми тъжно и не съм искал да е насочен към вас, а просто да извикам във нощта. Просто да извикам. Всъщност, не бяхте вие моята публика, не бих си и помислил и за миг това. Затова, простете, моля.Благодаря за хубавите думи,… Ще чуеш ли Любов · 14.05.2007 Ще чуеш ли акоизвикам името ти,когато ни разделят километри?Ще чуеш ли сърцето ми?Едва ли!Дори аз вече не го чувам.Ще виждаш ли очите ми,които смееха се някога?Ще искаш ли да ме запомниш?Не смей !Ти вече си забравил...