Поезия 23.04.2009 VqraEneva 351 прочитания

За да съм жива...

Люби ме... ще съм ти жаждата неистова...

и с устните си... ще я утолявам...

Вземи ме... ще съм ти розата разлистена...

и с обич... ще те упоявам...

Желай ме... ще съм ти нежност и дихание...

обвила раменете ти... като лоза...

Копней ме... с подлудяващо желание...

реката ще съм ти... а ти брега...

Сънувай ме... добра и нежна... истинска...

ще бдя над теб... и в твойте сънища...

нежно... до гърдите ти притисната...

с любовта си.... във гърдите бликаща...

Изричай ме... макар без думи...

сърцето ми е будно... ще усети...

магията... и всичко помежду ни...

в телата... и в душите слети....

Прегръщай ме... невинна...неприлична...

тъй както синевата...  птиците...

и всякаква обичай ме... различна...

ще виждаш пролетта... в очите ми...

Мечтай ме... ще цъфтя за теб безкрайно...

създавай ме... като сълза красива...

пази ме... като скъпа тайна...

Обичай ме... за да съм жива...

 

 

Реклама

Коментари

nevena
nevena преди 17 години
Хубави думи, пълни с чувства.Колко малко му трябва на човек, за да  се чувства щастлив, разбран и обичан, за да е жив... Благодаря за хубавото стихотворение ! Пиши, не спирай...
VqraEneva
VqraEneva преди 17 години
И аз ти благодаря за милите думи. :-) Наистина малко му трябва...  да обича и да бъде обичан, да е готов да направи всичко за да дари щастие и да помогне в труден момент... Радвам се, че ти е харесало. :-)