Поезия 28.02.2009 valiordanov 52 прочитания

За бабата която...

Старица казваш? Ходи и раздава?
Радват и се не само децата?
А кризата не я ли притеснява?
На пенсия ли е или заплата?

Само с бяла и червена прежда
мечтите тя превръща във усмивка?
Надеждите като синци подрежда?
Разбрах те! Значи е щастливка.

Нека никого да не пропусне
със скромния си дар да го закичи.
Да затрептят онези светли чувства,
земята да се стопли от обичане.

Ще я посрещна както подобава.
Мартеница на ревера си ще сложа.
Ще и помогна даже във раздаването...
Благослови я, моля ти се Боже!

Коментари